Новият Йонеско - Матей Вишниек като поет и драматург, достоен за Нобел

Роденият преди 70 години, през 1956 г. МАТЕЙ ВИШНИЕК— румънски дисидент от Париж — е драматург, поет, белетрист, публицист и критик. Популярен е като автор на пиеси, които през последните двайсетина години шестват по световните сцени – от Чили и САЩ през Париж и Авиньон, Берлин и Лондон до Москва, Делхи, Техеран и Токио. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет. Скоро открива своето свободно пространство в литературата. То се подхранва от: Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон… Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър — накратко: всичко без соцреализма. След университета става известен като един от един от „поколението-80“, което разтърси поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску“. Матей Вишниек повярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Преди 1987 г. Матей Вишниек се утвърди със своята маниеристична и малко язвителна поезия. От 1977 г. започна да пише и пиеси за театъра, които се разпространяваха из литературните среди, но бяха строго забранени за сцената. През септември 1987 г. напусна Румъния и потърси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега. Матей Вишниек написа много неща на френски и румънски език — повече от 40 негови пиеси на френски са издадени от „Акт Сюд – Папие“, „Л’Арматан“, „Ланзман“ и др. Присъства в театралните афиши на около 40 страни в Европа, Азия и Америка.. У нас е известен с три от най-добрите си пиеси: „Дребна работа за стар клоун“ („Клоуните“), „Какво да правим с виолончелото?“ и „Хляб в джоба“ („Изпитанието на съня“), поставени с голям успех от Народния театър – София, и Театър „Ст. Л. Костов“ – Сливен.

СТИХОВЕ ОТ МАТЕЙ ВИШНИЕК

КОРАБЪТ

корабът потъваше бавно

и ние казахме че ако потъне този кораб

някой ден през „светлото утре”

ще си стиснем ръцете

и ще се сбогуваме

но корабът потъваше толкова бавно

че след десет дни ние които

стиснахме ръцете още се гледахме

засрамени и си казахме нищо

че този кораб потъва толкова бавно

нали все някой ден ще го няма

но корабът потъваше толкова бавно

че и след година ни беше срам

нас които си стиснахме ръцете и всяка сутрин

излизахме един след друг да измерим

обема на водата в него преди да потъне

но корабът потъваше толкова бавно

че дори и след цял един живот

продължихме да излизаме един след друг

и да гледаме небето и да мерим водата

да скърцаме със зъби

и да викаме разгневени и отчаяни

това не е кораб

това е…

това е…

СТАР К КУРШУМ

Стигнеш ли края на света –

ще чуеш вик

стигнеш ли края на водите –

ще съзреш светлина

спасиш ли се от огън –

не очаквай вода

излезеш ли от бездна –

не се надявай на свеж въздух

отвъд думите –

думи няма

има само тишина

в раната кървяща

също няма нищо

само дето куршумът

като влезе в теб

ще срещне друг куршум –

много по-стар,

той те е пронизал

още преди да се родиш…

++++++++++++++++++

9 книги на Матей Вишниек с поезия, проза и драматургия в превод на Огнян Стамболиев